"НИЙ"
„Ний всички сме деца на майката земя”
1. Жанр – стихотворение със социална тематика.
2. Основна тема
►
Оптичистичната
визия на роба.
► Христо Смирненски търси красотата в разрушителната сила на
революцията, в огнения апокалипсис и изпепеляване на стария свят, изграден
върху основите на един бездушен закон. Поетът вижда хармония в бурята и
грохота на рушение на стария град, но не създава творческа концепция за
съграждането на новия свят. Идеалът на поета е въплътен в мечтата за поставяне
на ново летоброене, в което земята ще гори, заливана от огньове и потоци
лава до нейното тотално нравствено пречистване.
► Лирическият аз заговаря с гласа и
от името на множеството, на угнетените и обезправените, на хората от социалните
низини – в това убеждава употребата на местоимения и глаголи в 1 л. мн.ч.: ний, нас, нашите, сме, угасваме, раснем,
ръсим и др. Тези малки хора
от крайните квартали на големия град („бедните деца на майката земя”) са до
такава стелен лишени от основни човешки права и свободи, че у тях се
поражда чувството, че са отродени от майката земя („чужда е за нас кърмящата ѝ
гръд”). Тоталността на тяхното страдание е следствие от безпощадния заробващ
закон на жълтия метал. Негови
превъплъщения са образите на виещия се бич, на тежащия хомот, на пътя от сълзи и кървав пот. Но именно тези бледни смъртници, израстнали в нищета,
се превръщат в мощен океан от огнени
вълни, във величествен керван, в стенещи вълни, във възбунени
вълни, тъй като осъзнават колективната си мощ. От гнева на множеството („защото
накипя свещеният ни гнев”), от колективната енергия на творци на земните блага
(„На земните недра всевечни сме творци”) ще се роди бунтът („надвисва ураган”),
който ще помете робската тъма, ще възвърне близостта с майката земя и ще
възстанови справедливостта. Такива внушения съдържа пророческото слово,
започващо с „Но иде ден на съд” и завършващо с гърмящия вик „И ние сме деца на
майката земя!”.
► Лирическият говорител говори от името на
мнозинството (1 л. мн.ч.) – „ний” са хората от бедняшките квартали, малките,
обикновените, трудови хора – те създават благата, а живеят бедно.
Несправедливостите се трупат, те (хората) стават роби на „жълтия метал”, но
идва ден на разплата (последните 2 строфи) и старият свят ще бъде разрушен.
3. Основни мотиви
► Драмата на малкия човек, жертва на
социалната несправедливост в едно социално несправедливо общество;
► Демоничната
власт на парите;
► Свещеният гняв на онеправданите;
► Неизбежното
възмездие;
► Мечтата за
бъдещето;
► Надеждата за
по-добър живот.
4. Художествени образи
► Огън, ураган
– символ на революцията, социалния бунт;
► Трънен венец – символизира страданието и
изкуплението, библейски символ на постоянно страдание;
► Хомот –
символ на безизходност;
► Черният цвят,
жълтото –
силвол на страданието, болестите, смъртта; черно = страдание; жълто =
злато;
► Океанът, вълните – революционните тълпи;
► Океан от вълни
– символизира мащаба на предстоящия бунт.
5. Композиция – по форма тя с със 6 строфи,
първите четири са картината на експлоатацията, а последните две – жаждата за
бунт.
6. Художествени средства
ТРОПИ
|
ФИГУРИ
|
►Метонимия: "жълтия метал"
|
►Антитеза: "ний всички сме
деца на майката земя, но чужда е за нас кърмящата ѝ гръд"
|
►Метафора: "кърмяща гръд",
"Край нас се вие бич, над нас тежи хомот"
|
|
►Олицетворение: "дебнеща смърт"
|
|
►Метафорични епитети: "огнени
вълни"
|
|
►Синекдоха: "Чрез нашите сърца
вселената тупти"
|
